За книгата: година / През втората половина на септември сезонът на Сребърния бряг приключи. В Биариц още шумяха нощните кръчми и други заведения, където се забавляваха богати чужденци, отпочинали от натоварените дела - англоамериканци, шведи, аржентинци... - подути от войната и хвърлящи пари без да броят. Рано сутринта, в неподходящ час, те платиха още стотици франкове за бутилка шампанско, пропиляха милиони в бакара за една нощ и хвърлиха сто франка „натшай“ на певеца на глог за тъжна и закачлива песен. Все още дразнещи бяха стандартните Чарли-Фради, наследниците на чикагските свинеубийци, обущари, хлебопроизводители и всякакви американски крале, които носеха на тежките си лица гръмката бащина титла - „самолуд човек“, „ self-made man”, пиеха нечувани смеси от различни пиянски боклуци, вдигаха краката на коня си, викаха на казашките певци – „ан-кор... паматюшка-паволга!..” – и понякога пияно плачеха за нещо, обезпокоени от нечленоразделната песен на хора в "шеркеска". Но и тук димната буря утихна - започна изчисляването на доходите.